“L'âme des bijoux” - "Душата на бижутата" в "Студио Кловис 41",
Брюксел от 4.12.2008 г.
Изложба и ревю - спектакъл на уникални накити от Богдана Топрева - бижутер
Хореография – Анна Пампулова с участието на две студентки от НБУ
Спонсори: Нов български университет, София и Асоциация Амалгама, Брюксел
Основната цел на проекта е да се покаже на публиката по един нетрадиционен начин, използвайки синтеза между изкуствата, чрез декоративните накитни елементи, пластичността на тялото и музиката, няколко основни български обичаи и традиции и приемствеността им в съвременния живот. Проектът включва в себе си кратко балетно представление / 30 мин./ и съпътстваща изложба. Проявата има амбицията да запознае белгийската и европейска публика с един малко познат аспект от българската култура и така да предизвика интерес към уникалния характер на родното ни изкуство, като част от европейската съкровищница.
Балетния спектакъл се състои от три основни теми. Във всяка тема са разработени по четири накитни обекти представени от три балетни артисти. Ролята на танца е да обедини отделните елементи от различните по тема накити. Движенията не са доминиращи, а подчертават изказа на бижутата. Танцът допълва идеята за връзка между фолклорен мит и накит, спомага за изграждането на общата визия, превръща отделните теми в спектакъл със съвременно звучене..
Като основа в разработването на първата тема е използван обичая Лазаруване. Поетичен, момински обичай, изпълняван през първата половина на пролеттта. Освен със своите характерни игри и песни, Лазаруването е обаятелен и с искреността на моминските копнежи и надежди, с дълбочината и силата на техния оптимизъм и с трепетите на годениците в очакване на женитбата. Момите-лазарки са нагиздени с богати празнични носии, в които основна роля заема цветето – символ на пролетта, растежа, нежността и красотата. Като основен елемент в накитите от тази тема се явяват живите цветя. Използвани са няколко вида цветове – рози, маргарити ,невени, в чиято чудодейна сила българина вярва още от древни времена. Цветята са съчетани с цветни метали – мед, месинг и берилиев бронз, чиито нежно розови до червени оттенъци допълват идеята за разпукващ се живот. Танца е нежен, изпълнен с мекота и грация, от синхронизираните движения струи оптимизъм, радост и желание за любов.
Втората тема в проекта е свързана с празника Поклади. Обредността на този обичай е подчинена на подготовката за 49 дневния пост до Великден. Тогава се извършва и ритуалното очистване чрез огън – палят се факли от слама които всеки стопанин завърта около главата си, момците изстрелват запалени стрели в двора на харесваната мома, децата прескачат малки огньове. Общият смисъл на този обичай е да се повлияе магически върху бъдещето плодородие, да се осигури реколтата и да се продължи родовия ритъм. Накитите, представени в тази тема са изработени от традиционното сребро и нови пластични полимери, отразяващи UV лъчи. Светещи с отразена светлина, тези пластики стават своеобразни цветни неонови графики, съдържащи в себе си първоначалния образ на очистващия огън. Танца е експесивен, подчинен на идеята за надмогване над огнената стихия. Изпълнен с динамизъм, балансирайки мистичното с личностното себедоказване.
Третата тема се явявя като едно обобщаване на най-важният за българина фолклорен елемент – везаната шевица. Тя е богата на орнаменти, много пестеливо контурирани. Най-често са стилизирани градински цветя: ружа, лале, карамфил, и по-рядко - полски и горски растения. Характерни са стилизациите на животински фигури, предимно на птици: петли, гъски, пауни, гълъби. Този свят от животински и растителни образи е почти геометритизиран, което се дължи на изискването за техническото изпълнение на шевицата. Везането е било едно от главните домашни занятия на жената в миналото. Чрез него българката изобразява представата си за света, неговото създаване и произтичащия от това ред. Използваните орнаменти насочват към възпроизвеждането на един умален модел на Космоса. Различните идеи са заложени и в цветовата характеристика на шевицата. Тя се основава предимно на три цвята: бяло, черно и червено. Бялото и червеното представляват най-общо мъжкото и женското начало, небето и земята в свещен брак помежду си. Заедно те са в опозиция на черното- представляващо загубата на тялото и самата земя, връзката с хтоничните същества. Комбинация, изразяваща идеята за стимулиране на плодородието и неговото опазване. В представените в тази тема накити са вмъкнати части от автентични български шевици, умело съчетани с основните метални носители. Формите на бижутата са опростени, геометрични. Цветовата гама е графична –черно/бяла с отделни цветови акценти в червено. Като свързващи звена са използвани и характерните за българските носии ленени и конопени конци и тъкан текстил.
След приключване на балетното представление, комплектите бижута ще бъдат поставени на специални приготвени за целта постаменти и заедно с останалите накити от съпътстващата изложба ще бъдат екпонирани пред зрителите .
.
Съпътстващата изложба включва в себе си 5 теми бижута. Като основен материал и тук е използвано среброто, но съчетано с редица цветни акценти от полускъпоценни камъни, емайли, природни материали – дърво, речни камъни.Използвани са елементи и формообразуване характерни за тракийските, старобългарски и възрожденски накити, пречупени през специфичното авторско виждане. Обемите на бижутата са намалени, като по този начин изпъкват по-добре ювелирните им достойнства. Технологията на изработка е изцяло ръчна, като повечето инструменти използвани за изработката им са реплика на автентичния инструментариум ползван от старите златари.
Проектът “L'âme des bijoux” съчетава в едно хармонично цяло човешко присъствие и декоративно изкуство. Неговото основно послание е да даде възможност на европейския зрител да се докосне до многообразната и драматична същност на българската душевност и по този начин да я интегрира успешно в Европейската Общност. Очакванията са, чрез популяризиране на достиженията на българската култура сред белгийската и европейска публика, да се породи интерес към богатството и спецификата на бижутерийното изкуство, да се установят полезни професионални контакти, които за в бъдеще да бъдат доразвити и да се спомогне за утвърждаване на положителен образ на България в белгииската столица , непосредствено след присъединяването на страната ни към ЕС.
