СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕТО НА КНИГАТА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ДИСКУСИЯ НА ТЕМА "ОТВЪДНОТО"
Всички ние носим отговорност за постъпките си. Някои го осъзнават смътно, други го разбират твърде късно. На малцина обаче е отредено да го проумеят приживе. Една съдбовна случка променя както начина на живот, така и житейската философия на Ваня Червенкова. На 27 юли 2003 г. нает убиец изстрелва в тялото й 6 куршума. Ваня изпада в дълбока кома, а в последствие и в клинична смърт. След като оглеждат простреляното тяло, лекарите решават да го изпратят в моргата, изчакват само писменото съгласие на родителите за донорство на органите. И тогава, се появява светлината, която я понася „нагоре”. Неизвестна сила възвръща жизнените й процеси и напук на всякаква медицинска логика и биологични закони тя оживява. Тази сила Ваня нарича Бог. Впоследствие, по време на дългия процес на възстановяване, тя осъзнава, че има мисия: да предаде на хората това, което е преживяла при срещата със ( да го наречем) Създателя или Висшия разум, в съществуването, на който тя винаги и непоколебимо е вярвала. Книгата на Ваня Червенкова „Светлина след смъртта” е драматична изповед за живота на авторката преди и след покушението срещу нея; за изконното в нас; за страданието и за прошката. В нея рефлектират неписаните човешки закони, които сме длъжни да спазваме, за да оцелеем и да живеем в хармония с обкръжаващия ни свят. Посланието на книгата може да се резюмира така: Време е непоколебимо да проумеем, че Висшият разум е в нас и че ние сме в него, че човешкото нещастие е последица от непознаването и неспазването на всемирните закони. Че в този свят все още има необясними от научна гледна точка феномени към които най-интелигентния подход е да оставим вратата отворена....
Айнщайн: „Наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа”.
Притча: Човек, който правeл все добрини завършил земният си път и след като видял в рая филма на своя живот, забелязал, че през цялото време редом с неговите стъпки има още едни. Само в най-трудните моменти от живота му стъпките липсвали. Той тъжно поклатил глава и попитал Бог, защо го е изоставял в най-трудните моменти. А Бог нежно му отговорил: Това не са твоите, а Моите стъпки, защото в най-трудните моменти съм те носил на ръце!
*************************************************************************************
